На червените фенове в град Ливърпул, а и на всички които обичат истината, последните две седмици донесоха дълго жадувани новини за трагедията от 1986 г и 96-те жертви от Хилсбъро. Никой не остана безпристрастен във футбола на Острова: от премиера Камерън, поднесъл официални държавни извинения за неправдата на футболния клуб и близките на загиналите до мениджъра на кръвния врага сър Алекс Фъргюсън, призовал за съпричастност и смирение феновете на Ман Юнайтед пред трагедията на съперника. И всичко ще е прекрасно, ако думите не останат само по страниците на вестниците и в електронния ефир.
Първо, защото правдата все още не е възтържествувала и докато няма въздадена персонална отговорност за полицейското безхаберие, немарливост, манипулация на доказателства и лъжесвидетелстване паметта на феновете, платили с живота си остава опетнена. Второ, защото истински добронамерените хора се познават по делата, а утре е дербито на Албиона на Ейнфийлд роуд. И е мачът на истината за новият мениджър на Ливърпул Брендън Роджърс.
Преполагам, че му е ясно, че в този мач няма място за Хамлетовски бръщолевеници, а само за раздаване до последен килоджаул и съдийски сигнал. Играчите също би трябвало да са наясно с това. С играта демонстрирана от червените от Мърсисайд до този момент обаче нищо добро не ги чака от Видич и компания. Новият Ливърпул все още не се е състоял, а лошото е, че не се вижда и как това ще стане. Май собствениците Уорнър и сие, поемат по болезнено познат за червените фенове път на свръхобещания и тотален хаос. Липсата на идея в управлението пречи на треньор, играчи и публика да разберат какво се случва, а без посока и здраво бачкане, резултати не може да има. Безумната трансферна политика например е повече от ясно доказателство за това, че тактиката от спортната Библия в която Фенуей груп се кълне - Moneyball, очевидно не сработва приложена към спорта отсам Атлантика.
Та вместо резки, неконтролируеми движения, нека поне американците да оставят Брендо да стори каквото може и да поеме отговорността, както заяви, пък после да го махат или позлатяват. Другото е ала-бала. Истината е, че без пари, ама много пари, похарчени за качествени трансфери и/или собствена школа, бълваща таланти, успехите на които Ливъпрул е свикнал ще остават все по-далеч в миналото. А никой не иска да живее там завинаги!
А за неделния мач се моля този път поне да няма ексцесии, които да помрачат дербито, защото великите моменти в играта се творят на терена! И дано разумът да не остане извън него, както е ставало неведнъж в славната история на футбола. Онези, които въпреки всичко ще опитат да се оскърбят едни други с хули по повод тъжните моменти в историята на двата клуба ще докажат, че въпреки обещанията си са недостойни да се радват на играта и да бъдат истински съпричастни към нейния дух! В крайна сметка надеждата умира последна и за това стискам палци футбола да победи!
