ДРАМА, ДРАМА И ПАК ДРАМА!

Снощи гледах прекрасен футбол между два английски тима: Ливърпул и Арсенал. Мачът си беше истински голов трилър, а играта ме върна буквално 10, че и повече години назад в ерата на красивите мачове и големите играчи. Истинско преживяване, което си струва тазсутрешното недоспиване :-)

Моите приятели, фенове на Арсенал, със сигурност ще кажат, че съдията ги е закопал и в двата мача и то зверски ... Може би са прави ... А може и да не са. Вчера влязох за пореден път в спора каква е разликата между подобни отбори и ми беше болно да ми обясняват, че без Стиви Джи Ливърпул би бил средняшки отбор! Не държа да съм прав, но моите аргументи изтъкнати вчера се оказаха валидни. Стиви буквално проспа мача, но имаше кой да свърши работата слава Богу!!!

Иначе за съдийските решения можем да си говорим до премаляване. Че имаше грешки-имаше! Не мога да си кривя душицата. Обаче питам аз, съдията ли навря артилеристите в тяхното наказателно поле през воторо полувреме? Или пък той може би им вкара 3 гола, ако "отменим" спорната дузпа?

Разбира се, че е кофти когато любимият ти отбор губи. И Ливърпул този сезон ме "радва" толкова често, че чак ми си вие от яд!!! Но големите тимове по това се познават - могат да станат след такива мачове и да си постигат целите! Е аз пожелавам на Арсенал да стане шампион на Англия, колкото и скандално да се вижда на всички хард-кор Копове! Мисля, че го заслужават. И ще викам за тях срещу сбирщайна на шотландския коневъд през уикенда.

Види му се краят ...

Не знам докога ще издържа в тази държава.... Или по-точно, в липсващата държава по тези географски ширини!

Не бях списвал твърде отдавна моето си лично местенце в Нет-а поради ред причини, но наистина не издържам вече и искам всички, които си ме знаят да имат едно на ум... че току-виж съм забегнал без да се обадя никому! За къде ли? Ами за място, където ще знам къде е горе и къде долу, кое е черно и кое бяло. Естествено без сивото и неговите нюанси няма да мине, но пък и аз не съм цветови дюстабан или иначе казано далтонист. Ще се оправя някак си. Само да има на какво да стъпя или да се опра. Нали помните знаменитата фраза на дядо ви Архимед: "Дайте ми вий опорна точка, пък аз ако требе и земята ще ви повдигна!"

И аз това искам! Да не ми се клатят краката и да си тананикам Gallows Pole на Led Zeppelin без онова особено парещо чувство на обреченост, а с лековат хумор. Знам, че звучи ужасно черногледо, но и моя оптимизъм си има границ хора ... Не искам много, само достатъчно! А явно в нашата мила Мамковина то не се полага всекиму, а само на партийномиропомазаните и мутропризваните субекти!