THIS IS ANFIELD!!!

Наскоро водих задочен разговор с един мой приятел за това колко е важно, че кралица Елизабет II била от Арсенал...В светлината на снощния мач между ЛИВЪРПУЛ и Челский мисля, че многоуважаваната от мен първа дама на Британската империя ще преразгледа своята футболна ориентация на домашната сцена :) Оказа се, че единствено парите не стигат за да стигнеш там където най-добрите мерят сили - финала на Шампионската лига!Трябва и дух!!!...и малко късмет рабира се :) Наистина изглеждаше смешно как мултимилионната селекция на Жозе Манекена и екс-губернатора на Чукотка не можа да набори определно скромния тим на мърсисайдци, в който единствено капитана Стивън Джерард може да бъде поставен в категорията "супер-звезда"! Но това пък доказа именно факта, че в този, а и във всеки друг колективен или индивидуален спорт, трябва дух! И то какъв!

Кой отбор е по-велик мисля, че не е редно въобще да споменаваме, защото ако "претеглим" успехите на ЛИВЪРПУЛ и Чельси, то лондончани определно са меко казано аматьори! Все пак те никога не са играли финал нито в КЕШ нито в ШЛ! А ЛИВЪРПУЛ има "само" 7 финала (вече) и 5 титли!!! Но който се е заслушвал в химна на Анфийлд роуд, започващ плавно от легендарния Коуп и взривяващ целия стадион за секунди, може да разбере защо именно ЛИВЪРПУЛ , а не "чукчите" от Стамфорд бридж трябва и ще играят на финала в Атина:

When you walk through a storm

Hold your head up high

And don't be afraid of the dark

At the end of the stormIs a golden sky

And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind

Walk on through the rain

Tho' your dreams be tossed and blown

Walk on, walk on

With hope in your heart

And you'll never walk alone

YOU''LL NEVER WALK ALONE!!!

Това е! Надеждата продължава да живее и кой знае, току виж Стиви Джи вдигнал купата в Атина...

Fear not my friends 'cause the fortune assists the bold!!! Dream on...

Големият Кърт

Големият Кърт Вонегът ни напусна онзи ден...Абсолютно в негов стил. Без да ни даде време да се подготвим за загубата. Без да ни каже кой сега ще ни разказва едни от най-фантастичните врели-некипели, изпълнени с толкова безкраен смисъл и значения, че чак те заболява главата от тях след дълго четене и напъване за проумяването им (за справка: виж Бог да Ви поживи мистър Роузуотър или Закуска за шампиони)... Да, ние ще се справим и без теб мистър Вонегът, но просто няма да е същото. Дано само не си попаднал в някой от твоите любими сюжети на оня свят, че от времетръси наистина всичко живо ще ти се види трева :)))

Шегичка :)))

По случй 1 Април ще споделя една шега (апропо, не възприемам деня като Празника на лъжата! Нещо твърде негативно ми носи лъжата, ако и да са ни учили в училище, че имало било и благородна такава, демек не било съвсем лъжа!!!).
Та по същество...абе като се замисля това, което ще напиша си е по-скоро в духа на добрата английска сатира, но и си е майтап в крайна сметка. Добре, кръщаваме начинанието ми анекдот.
Значи, мъж харесал много една дама в бара и съответно се заел да привлече вниманието и по някакъв начин. След известно време на раздумка и посръбване се престрашил да покани въпросния обект на желанията си да танцуват, като си правел сметката да й намекне/натвърди :) предвиждания от него край на вечерта. По средата на прочувствения танц обаче дамата прекъснала жестомимичните опити на нашия образ да я хоризонтира като му казала: " Виждаш ли, аз всъщност съм лесбийка и това, което ме вълнува е дали и как мога да вкарам онази загоряла соул-изпълнителка в кревата си."
Нашият образ се обърнал през рамо, погледал въпросната певица известно време и отвърнал на своята партньорка в танца: "Знаеш ли, че колкото повече я гледам тази мадама, си мисля, че и аз съм лесбийка!!!"

Защо?

Защо започвам да поддържам и аз блог ли? Ами защото имам нужда да си казвам всичко на всички, но не мога да се свързвам с тях винаги, когато имам да им кажа нещо!Особено, когато е нещо важно! Като например, че обичам всичките си приятели и съм това което съм и благодарение на тях :))) Много ала церемонията по раздаване на чичко Оскар прозвуча нали?!? Но си е чистата истина. Цялата и обективната! Неподправената и ако щете даже голата!

Но аз съм си такъв-казвам си и не се притеснявам! Затова и започвам да пиша какво ме вълнува, къде, кога, и най-вече защо? Защото това е начина да споделя моите си умозрения, умозаключения и страсти с други хора. Не за да ми кажат дали съм прав или не! Не!!! Вече нямам нужда от това, въпреки, че добрият критик е по-желан и от най-добрия ласкател :))) Просто ще си хротувам с разни душици, които са намерили нещо интригуващо-било то дразнещо или интимно, в моите писания. Толкова защото :)))

Следва ...