ДРАМА, ДРАМА И ПАК ДРАМА!

Снощи гледах прекрасен футбол между два английски тима: Ливърпул и Арсенал. Мачът си беше истински голов трилър, а играта ме върна буквално 10, че и повече години назад в ерата на красивите мачове и големите играчи. Истинско преживяване, което си струва тазсутрешното недоспиване :-)

Моите приятели, фенове на Арсенал, със сигурност ще кажат, че съдията ги е закопал и в двата мача и то зверски ... Може би са прави ... А може и да не са. Вчера влязох за пореден път в спора каква е разликата между подобни отбори и ми беше болно да ми обясняват, че без Стиви Джи Ливърпул би бил средняшки отбор! Не държа да съм прав, но моите аргументи изтъкнати вчера се оказаха валидни. Стиви буквално проспа мача, но имаше кой да свърши работата слава Богу!!!

Иначе за съдийските решения можем да си говорим до премаляване. Че имаше грешки-имаше! Не мога да си кривя душицата. Обаче питам аз, съдията ли навря артилеристите в тяхното наказателно поле през воторо полувреме? Или пък той може би им вкара 3 гола, ако "отменим" спорната дузпа?

Разбира се, че е кофти когато любимият ти отбор губи. И Ливърпул този сезон ме "радва" толкова често, че чак ми си вие от яд!!! Но големите тимове по това се познават - могат да станат след такива мачове и да си постигат целите! Е аз пожелавам на Арсенал да стане шампион на Англия, колкото и скандално да се вижда на всички хард-кор Копове! Мисля, че го заслужават. И ще викам за тях срещу сбирщайна на шотландския коневъд през уикенда.

Види му се краят ...

Не знам докога ще издържа в тази държава.... Или по-точно, в липсващата държава по тези географски ширини!

Не бях списвал твърде отдавна моето си лично местенце в Нет-а поради ред причини, но наистина не издържам вече и искам всички, които си ме знаят да имат едно на ум... че току-виж съм забегнал без да се обадя никому! За къде ли? Ами за място, където ще знам къде е горе и къде долу, кое е черно и кое бяло. Естествено без сивото и неговите нюанси няма да мине, но пък и аз не съм цветови дюстабан или иначе казано далтонист. Ще се оправя някак си. Само да има на какво да стъпя или да се опра. Нали помните знаменитата фраза на дядо ви Архимед: "Дайте ми вий опорна точка, пък аз ако требе и земята ще ви повдигна!"

И аз това искам! Да не ми се клатят краката и да си тананикам Gallows Pole на Led Zeppelin без онова особено парещо чувство на обреченост, а с лековат хумор. Знам, че звучи ужасно черногледо, но и моя оптимизъм си има границ хора ... Не искам много, само достатъчно! А явно в нашата мила Мамковина то не се полага всекиму, а само на партийномиропомазаните и мутропризваните субекти!

THIS IS ANFIELD!!!

Наскоро водих задочен разговор с един мой приятел за това колко е важно, че кралица Елизабет II била от Арсенал...В светлината на снощния мач между ЛИВЪРПУЛ и Челский мисля, че многоуважаваната от мен първа дама на Британската империя ще преразгледа своята футболна ориентация на домашната сцена :) Оказа се, че единствено парите не стигат за да стигнеш там където най-добрите мерят сили - финала на Шампионската лига!Трябва и дух!!!...и малко късмет рабира се :) Наистина изглеждаше смешно как мултимилионната селекция на Жозе Манекена и екс-губернатора на Чукотка не можа да набори определно скромния тим на мърсисайдци, в който единствено капитана Стивън Джерард може да бъде поставен в категорията "супер-звезда"! Но това пък доказа именно факта, че в този, а и във всеки друг колективен или индивидуален спорт, трябва дух! И то какъв!

Кой отбор е по-велик мисля, че не е редно въобще да споменаваме, защото ако "претеглим" успехите на ЛИВЪРПУЛ и Чельси, то лондончани определно са меко казано аматьори! Все пак те никога не са играли финал нито в КЕШ нито в ШЛ! А ЛИВЪРПУЛ има "само" 7 финала (вече) и 5 титли!!! Но който се е заслушвал в химна на Анфийлд роуд, започващ плавно от легендарния Коуп и взривяващ целия стадион за секунди, може да разбере защо именно ЛИВЪРПУЛ , а не "чукчите" от Стамфорд бридж трябва и ще играят на финала в Атина:

When you walk through a storm

Hold your head up high

And don't be afraid of the dark

At the end of the stormIs a golden sky

And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind

Walk on through the rain

Tho' your dreams be tossed and blown

Walk on, walk on

With hope in your heart

And you'll never walk alone

YOU''LL NEVER WALK ALONE!!!

Това е! Надеждата продължава да живее и кой знае, току виж Стиви Джи вдигнал купата в Атина...

Fear not my friends 'cause the fortune assists the bold!!! Dream on...

Големият Кърт

Големият Кърт Вонегът ни напусна онзи ден...Абсолютно в негов стил. Без да ни даде време да се подготвим за загубата. Без да ни каже кой сега ще ни разказва едни от най-фантастичните врели-некипели, изпълнени с толкова безкраен смисъл и значения, че чак те заболява главата от тях след дълго четене и напъване за проумяването им (за справка: виж Бог да Ви поживи мистър Роузуотър или Закуска за шампиони)... Да, ние ще се справим и без теб мистър Вонегът, но просто няма да е същото. Дано само не си попаднал в някой от твоите любими сюжети на оня свят, че от времетръси наистина всичко живо ще ти се види трева :)))

Шегичка :)))

По случй 1 Април ще споделя една шега (апропо, не възприемам деня като Празника на лъжата! Нещо твърде негативно ми носи лъжата, ако и да са ни учили в училище, че имало било и благородна такава, демек не било съвсем лъжа!!!).
Та по същество...абе като се замисля това, което ще напиша си е по-скоро в духа на добрата английска сатира, но и си е майтап в крайна сметка. Добре, кръщаваме начинанието ми анекдот.
Значи, мъж харесал много една дама в бара и съответно се заел да привлече вниманието и по някакъв начин. След известно време на раздумка и посръбване се престрашил да покани въпросния обект на желанията си да танцуват, като си правел сметката да й намекне/натвърди :) предвиждания от него край на вечерта. По средата на прочувствения танц обаче дамата прекъснала жестомимичните опити на нашия образ да я хоризонтира като му казала: " Виждаш ли, аз всъщност съм лесбийка и това, което ме вълнува е дали и как мога да вкарам онази загоряла соул-изпълнителка в кревата си."
Нашият образ се обърнал през рамо, погледал въпросната певица известно време и отвърнал на своята партньорка в танца: "Знаеш ли, че колкото повече я гледам тази мадама, си мисля, че и аз съм лесбийка!!!"

Защо?

Защо започвам да поддържам и аз блог ли? Ами защото имам нужда да си казвам всичко на всички, но не мога да се свързвам с тях винаги, когато имам да им кажа нещо!Особено, когато е нещо важно! Като например, че обичам всичките си приятели и съм това което съм и благодарение на тях :))) Много ала церемонията по раздаване на чичко Оскар прозвуча нали?!? Но си е чистата истина. Цялата и обективната! Неподправената и ако щете даже голата!

Но аз съм си такъв-казвам си и не се притеснявам! Затова и започвам да пиша какво ме вълнува, къде, кога, и най-вече защо? Защото това е начина да споделя моите си умозрения, умозаключения и страсти с други хора. Не за да ми кажат дали съм прав или не! Не!!! Вече нямам нужда от това, въпреки, че добрият критик е по-желан и от най-добрия ласкател :))) Просто ще си хротувам с разни душици, които са намерили нещо интригуващо-било то дразнещо или интимно, в моите писания. Толкова защото :)))

Следва ...